назад

   На 15 февруари (3 март) 1878г. в Хвойна влизат руските войски - един кавалерийски отряд казаци от сборната казашка кавалерийска бригада на генерал Кавказка под водителството на полковник Арслан Бег.Освободителите били посрещнати с хляб и сол от цялото население.

БИТКАТА С БАНДИТЕ НА СЕН КЛЕР

След подписването на Санстефанския мирен договор не изминали и три месеца от тази дата, и на 12 май няколко хиляди башибозука и наемници от разбитата турска армия, предвождани от англичанина на турска служба Сен Клер, преминават границата в Ахъчелебийско и Девинско и се насочват към Ропката.Целта им била да разбият двете руски роти в селата Павелско и Орехово, да овладеят Ропката и оттам да достигнат Бяла черква, селата Чурен, Тъмръш и нататък.Навсякаде където минели турците разказвали че границата щяла да бъде преместена до връх Шипка и Родопите щяли да останат вовеки под турско, а да се превземе Пловдив е било въпрос на кратко време.Насъскват местното помашко население да се вдига и присъединява към тях.Сенклеристите завладяват 12 села в Горни Рупчос и стигат съвсем близо до Хвойна - до местността Бухлийца, там където се влива забърденската река в Чая.В този критичен момент обаче хвойненци и павелци показват юначество спрямо сганта от наемници и братска лоялност спрямо руските войски, охраняващи Ропката.Чети въоръжени доброволци от Хвойна и Павелско заемат билата от двете страни на реката и подкрепящи с непрестанен огън руските казаци, спират настъплението на наемниците.Башибозукът се паникьосва, виждайки, че го обграждат и панически хуква назад.....
    Сега на това място ( 5 километра от Хвойна ) в памет на битката при Бухалийца е издигната скулпторна композиция каменна чешма-паметник, до която се издига фигура на руски войник с пушка при назе....

ХВОЙНА И СЪЕДИНЕНИЕТО

       
Хвойна и останалите села от Ропката активно се включват в акцията по съединението.Рано през пролетта на 1885г. революционният съединиски комитет в Пловдив начело със Захари Стоянов и Иван Андонов свикват на тайно събрание  в манастира Бяла черква свои доверени люде от рупчоските села Хвойна , Павелско, Малево, Ситово, Лилково и др.Възложено им било организирането на тайни комитети по селата на Рупчос и подготовка на населението за бунт.След събранието рупчовци веднага побиват в Хвойна при ливадите до моста българското знаме и приканват под него всички мъже от 20 до 40 които искат да участват във Съединението.Под знамето постоянно пристигали доброволци от селата.Така 12-15 септември достигнали 500-600 души, всичките били въоръжени.Тяхната задача било да защитят границата от турски набези.Отрядът е съставен от шест роти; Чепеларска, Широколъшка, Хвойненска, Крушовска, Лилковска и Карамушка.Но вместо Турцитя, Сърбия напада България.Веднага се сформира Павелска сборна рота от 200 човека която заминава за фронта.Останалата част остава да охранява